Игралите шахмат знаят, че липсата на време предизвиква две противоположни, но еднакво гибелни действия: в първия случай състезателят се държи като на “пожар” – играе бързо и недообмисля ходовете си, във втория – продължава да мисли прекалено бавно, за да не изгуби “качество”, докато флагчето му падне и изгуби служебно. Преди година Симеон II имаше пред себе си и качество, и време. Можеще да разчита на потенциала на по-голямата част от нацията, както се оказа и на изборите, а 800-те дни на обещания бяха пред него. След изминаването на една четвърт от споменатото време доверието в премиера Симеон Сакскобургготски се стопи два пъти, а в управляващата коалиция – близо три пъти. Което показва, че в очите на избирателите царят-шахматист е изгубил толкова много ресурс, че може да бъде матиран далеч преди да му е изтекло времето. И в политиката, както и в шахмата, времето зависи от “качеството”, сиреч фигурите върху дъската – законните четири часа (респективно 1460 дни, от които щедро си поиска само 800) за обмисляне не са константна величина. Разбраха го и Филип Димитров, и Жан Виденов.

      Доскоро премиерът се държеше като човек, комуто времето е подчинено и дори аристократично го пренебрегваше. Усещайки, че изпада в цайтнот, той направи няколко неубедителни хода във втория ешалон на изпълнителната власт. Отстраняването на заместник министъра на финансите Кацарчев беше необходимо, но закъсняло. В началото на януари, когато се разиграваха баталиите с ДДС-то върху лекарствата, то щеше да има поне обществен ефект. Махането на Ганчо Карабаджаков от Министерството на културата, откъдето и да го погледнеш, е глупав ход. По този начин премиерът реши да покаже, че не го еня за общественото мнение, което отдавна настоява да си отиде титулярът Абрашев. Когато народът все повече бедства, да го лишиш от минимално  удовлетворение, като отстраниш някоя и друга непопулярна фигура, без това да ти коства нещо, означава слаба тактика. Един Стоян Ганев не е достатъчен, а и той си отиде не под обществен натиск, а поради сблъсък на интереси. Елиминирането на Емил Димитров и Любка Качакова е свързано с понятието от шахмата цунг-цванг , когато липсата на полезни ходове те кара да губиш ценни фигури. Качакова и Ревизоро се скараха с две от “свещенните крави” в правителствения екип – Василев и Велчев. Тук е необходимо малко пояснение.

      В днешното правителство има няколко “свешенни крави”, четирима министри с висока цена, още няколко “момчета за всичко” и както му е реда – “бушони за горене”. Към последните можем да отнесем и министрите на културата и образованието – ресори без тежест в кабинета (друг е въпроса какво е обективното място на просветата и културата за нацията), затова и бяха назначени хора със съмнителни качества. Групата “момчета и момиче за всичко” е най-многобройна – тук влизат шефовете на вътрешните работи, на отбраната, на правосъдитето, на здравеопазването, на транспорта и на екологията. Задачата им е да бъдат око и ухо на премиера, извън конкретните им задължения и същевременно трансмисия за реализиране целите на “свещенните крави”. Правосъдният министър Станков следи за действията на главния прокурор Филчев, този на вътрешните работи Петканов (дублиран от още по-верния Бойко Борисов) охранява и прецежда конфиденциалната информация. От устата на военния министър Свинаров излезе идеята за разпускане на парламентарните групи, а преди няколко дни трима от споменатите министри заедно с ръководството на парламентарната група на НДСВ са обсъждали депутатски оставки.

      Към министрите с висока цена се числят своеобразните варианти за политическия баланс – бившите кметове на Русе и Благоевград социалистите Димитър Калчев и Костадин Паскалев и коалиционните представители от ДПС Мехмед Дикме и Неджеб Моллов. Безответното елиминиране или оттегляне на някои от тях ще означава знак за преструктуриране на политическото пространство или предвестник за предсрочнни избори. И накрая стигаме до “свещенните крави” – от една страна Николай Василев и Милен Велчев, а от друга – Соломон Паси и Лидия Шулева. Смени тук биха предизвикали в България взрив, подобен на оня, помел небостъргачите-близнаци в Ню Йорк. Защото въпросът съвсем не опира до двете юпита на Христова възраст, а до това кой ги е изпратил и стои зад тях. Напоследък към икономическия вицепремиер и финансовия министър се увеличиха критиките в некомпетентност – твърдения, които не отговарят на истината. Тъкмо обратното. Двамата в тандем с уж социалния вицепремиер Шулева последователно и активно разчиствят пътя на корпоративни интерси вън и вътре в страната. Преведено на разбираем език – зелена светлина пред едрия бизнес (най-видимото доказателство е приетия закон за приватизация от НДСВ, върху  който президентът Първанов наложи вето) и узаконяване на мизерията за огромната част от нацията. Тъкмо обратното на лозунгите, с които Симеон II и НДСВ взеха властта.

      Действията на юпитата не са в противоречие със замислите на премиера. Най-ярко доказателство за това е реакцията му на ужилен, когато 23-ма (впоследствие редуцирани до 17) депутати му отправиха писмо с настояване да бъде променена социалната и икономическа политика на кабинета. Достатъчно е да си припомним с какво пренебрежение се отнасяше Сакскобургготски, когато депутати от НДСВ се обявиха срещу ръководството на групата, как  проточи ситуацията във времето, докато всичко затихна. А колко бързо поиска оставките на членките на контролния съвет Елка Атанасова и Стела Банкова, по чиято инициатива беше написано “кървавото писмо” за ремонт на политиката. Същевременно се обмислят начини за отстраняването и на останалите “бунтовници”, чийто брой май е спаднал на осем. Редуцирането на цифрите на недоволните депутати от 23 на десетина покзва люшкането им между гнева на избирателите и царската воля. Да не забравяме, че и атаката срещу Жан Виденов започнаха едва 19 души.

      Въпросът е: Защо Симеон Сакскобургготски мъмри и дори подгонва тези, които му казват истината, като им вменява да си вършат работата, сякаш за депутатите тя не се състои в контрол над собственото им правителство и политиката му? Отговорите тук могат да бъдат само два: или царят-премиер е абсолютен заложник на чужди сили и небългарски интереси и мисията му у нас е да ги прокара, след което да се върне в Мадрид срещу отплата за “собствените му деца”, или пък което е по-вероятно, той следва стриктно линията на МВФ и Световната банка, а в геополитически план - на САЩ, Великобритания и Израел (с тактически ухажвания на Русия и арабите – по принуда) срещу поети от тях обещания. Какви, става ясно, ако проследим нервността му в последно време. Премиерът залага изключително на картата, покана за НАТО през есента. Надеждите за инвестиции са свързани с нея, оттук и за повдигане на българския жизнен стандарт. Казано елементарно – МВФ, Световната банка, сиреч англо-саксонско – еврейския политически, икономически и военен интерес получават всичко (бази, митници и пр.) срещу по-добър живот на жителите на Булгаристан. Само че с наближаването на срещата в Прага поканата за НАТО става все по-несигурна, тъй като отсрещната страна получаваща всичко авансово започна да шикалкави, което срива цялата стратегия (ако може да се нарече така) на премиера. И в паниката си той започна да се държи неадекватно, рециклирайки механично стереотипи от миналото. Като лансираната чрез Свинаров идея, напомняща за безпартийната власт, упражнявана от цар Борис III, когато министърът на отбраната пак се е казвал Свинаров.

      При изострящата се социална криза в България, ако не беше хитрото предложение на Доган за временно замразяване цените на тока, парното и телефоните, имаше опасност днешната власт да се срути далече преди Прага. Предвид на обявените за пролетта синдикални и граждански протести тази опасност не е отминала, особено ако правителството продължи да повишава цените и да се инати за актуализация на бюджета, така че на евентуално позитивно решение в чешката столица може да се радва някой друг управленчески екип. Какво може да направи Симеон Сакскобургготски, за да устиска до срещата в Прага? Да утвърди министрите – “бушони”  и някои издънващи се “момчета за всичко” като транспортния шеф Петров и министъра на здравеопазването Финков. Да пренасочи част от средствата, получавани от приватизирани обекти в социалния сектор и да се моли тайно за някакво събитие в световната политика, което да съживи антитерористичната коалиция.

Христина Владимирова
 
Март 2002,Торонто