На пръв поглед ребусът, който постави националната конференция на СДС, е отегчителен и елементарен – една от двете Михайлови ще вземе председателския пост. Любителите на по-завързани ситуации предлагат още едно неизвестно в уравнението – внезапна кандидатура на Иван Костов. Друг вариант би бил компромисен избранник, издигнат от самата конференция. Означава ли това, че вариантите са четири? В никакъв случай. Комплектът Михайлови плюс Костов са ръководната част от издънилия се управленски екип на СДС. Истинският компромисен вариант – Стефан Софиянски, вече не е в синята партия. Казано другояче, въобще не може да се говори за борба между две тенденции, олицетворявани от Надежда и Екатерина, за да се налага компромисен вариант между тях. Ребус обаче съществува и той е свързан с междуличностните борби на Раковски 134, в които са се вторачили останалите партии от политическия спектър. Причината за този интерес е в две посоки. Първо, изборът на един или друг екип има значение за (не) възможността от частична реанимация на СДС. Частична, защото едва ли в следващи избори, когато и да са те, тази формация би надхвърлила 15-ина процента.  Второ, (а всъщност първо по значение в настоящия момент) - от това, кой ще застане начело на сините зависи дали ще започне да се разплита чорапа за далаверите на кабинета Костов. Прокламираното от Надежда Михайлова “отваряне на прозорците” в СДС, е анонс за сделка, при която сините се “пречистват”, жертвайки ръководни фигури в централата. Става дума не само за политическа жертва, а за сътрудничество с прокуратурата по редица приватизационни сделки. Не случайно повечето от членовете на НИС и бивши министри ожесточено подкрепят кандидатурата на другата Михайлова – Екатерина, която през половингодишното си водачество спазваше закона на мафията да бъде господарка на мълчанието. След като падна от власт в края на 1992 година Филип Димитров задържа още две години партийния пост, което му позволи да опази от очите на закона истината за своето управление. Не само това, наследникът му на партийния и премиерския пост Костов, който бе финансов министър на неговия кабинет, му се отблагодари с посланическа длъжност на добро място. Връщането на Командира начело на СДС би осуетило разкриването на неопровержими за пред съда доказателства за ограбването на България в периода 1997 – 2001 година. Ако това не стане, той ще се превърне в траен заложник на споменатите амбициозни дами, между които единствената разлика е, че Класната няма да го “похарчи” преди да е използвала докрай авторитета му в сините структури.

      В последно време една услужлива социологическа агенция се опитва да ускори интригата в триото Михайлови – Костов като обяви, че 55% от привържениците на СДС искали поврътливата Надежда за шеф, докато зад Екатерина заставали само 4%. Костов е вбит като клин между тях с 31%. Ходът на услужливата агенция е елементарен, понеже изборът във всяка организация се прави от членовете й, а не от тези, които евентуално й симпатизират. А по обясними причини в по-голямата си част сините структури, чийто членове се облажиха от властта, застават зад Екатерина Михайлова. Медийни атаки от горния вид, макар и опиращи се на общественото мнение (кой го е грижа за обществото вече 13-та година?) лесно издават източника си – политически сили извън СДС. Управлящите от НДСВ са пред провал, което ги принуждава (най-вече премиерът), да мислят за бъдещето си. Ако негативните тенденции в държавата продължат, воюващите в НДСВ лагери ще трябва да разделят властта с повече политически субекти заради споделяната отговорност. При сформирането на кабинета Сакскобурготски от Запад настояваха СДС да участва в него със свои представители. Визираше се преди всичко Надежда Михайлова. Изборът й за лидер на сините би подновил натиска, а евентуално и офертите. Засега сигурен потенциален съюзник на  НДСВ е формацията на Софиянски – също с добри позиции сред западните политици плюс топлите му отношения с Русия. Логично, днешният столичен кмет не би погледнал с добро око появата на конкурент като Надежда Михайлова за премиерския пост, защото мястото на външен министър изглежда резервирано за Соломон Паси още дълго време. Така че, макар и с уговорки, Надежда Михайлова може да бъде изгоден вариант за Симеон II, но не и за отцепилите се от СДС Софиянски, Бакърджиев и Бонев. Бетонирането на съперницата й Екатерина на председателския пост в СДС Екатерина ще означава бонус от по няколко процента за всяка от тези формации на бъдещи избори. Все пак, от споменатото трио Бакърджиев ще бъде ощетен при какъвто и да е избор на Раковски 134 и най-вероятно ще последва съдбата на Бисеров, изпадайки от политическата игра. Валяка няма бъдеще извън днешното СДС на Класната и Костов и затова беше предвидливо изхвърлен от тях. По същия начин излизането на Надежда Михайлова от синия лагер би я превърнало в политически труп. При лидери с еднотипни характеристики много важно е кой ще запази политическата абревиатура. Спомнете си някогашната съдба на СДС-тата с тирета. При избор на Надежда Михайлова за шеф на СДС Софиянски изпада в криза, ако лидер стане Екатерина – Бакърджиев е обречен.

      Въпреки, че не афишират интереса си официално, ДПС и БСП също очакват с интерес схватките на синята конференция. Доган е политически играч, който се чувства в свои води тъкмо когато ситуацията е най-заплетена. Понастоящем той е съюзник на НДСВ в управлението и същевременно в добри отношения с обявяващата се за опозиция БСП. Поддържа сериозни контакти със Стефан Софиянски, а около президентските избори поизчисти търканията си с Богомил Бонев. Факти, които го поставят в отлична изходна позиция за окончателно налагане на ДПС в държавната власт. При избор на Надежда Михайлова за лидер на Раковски 134 не е изключено да заиграе и със сините, шантажирайки политическите си партньори. В контекста на приближаващия в държавата хаос тактическите ходове на Доган са непредвидими, тъй като ще зависят от моментната социална динамика. Лъжат се обаче тези, които мислят, че амбицията на Доган е съставяне на кабинет тип “Беров”. Подобен вариант е изгоден при разпределение на националния ресурс под масата. Когато държавата е ограбена почти до шушка, цел на лидера на ДПС са ключовите лостове на властта, където директно става преразпределение на брутния вътрешен продукт. По такъв начин би се туширало и напрежението сред мизерстващия доганов електорат.

      Що се отнася до БСП, поведението й е по-лесно прогнозируемо: изчакване на удобен момент за вземане на властта. Победа на Екатерина Михайлова и капсулиране на СДС би ускорило този процес. Преимущество на БСП е, че отсега нататък в дясното политическо пространство тя няма да има хомогенен опонент, а в най-добрия случай коалиция между четири партии. Политическата практика у нас сочи, че животът на коалициите (ако не са формални) е много кратък. Така че, ако БСП запази единството си, пък макар и със спорещи вътре в нея течения, тя винаги ще има надмощие над дясното пространство. Даже когато това дясно използва социална риторика, съобразявайки се с настроенията на българския народ, от който според официалната статистика 30% живеят под границата на бедността.

      От казаното дотук е ясно, че конференцията на СДС може да ускори или забави укрепването на ДПС и БСП във властта, но не и да го предотврати. Разбира се, динамиката на процесите зависи и от драмата в НДСВ, но плахите опити на премиера да сложи ред в движението, са с предизвестен край. Все пак от това дали централата на “Раковски” 134 ще изхвърли някой друг клиент на прокуратурата зависи колко време още управляващите ще поддържат със зрелища общественото недоволство. При липсата на хляб, работа и ниски данъци обаче парламентарните циркове и популистката риторика ще се връщат като бумерантг върху авторите им.

Христина Владимирова
 
Март 2002,Торонто