Българската народна проза се превръща в обект на интерес през втората половина на ХIХ век. Наистина, през 1817 година е записана една легенда, обаче този факт остава изолиран. В периода XV - XVIII век минаващите през Балканския полуостров чужди пътешественици записват много предания, но макар и в легендарна форма пресъздават конкретни исторически събития главно от времето на Александър Македонски и Римската империя.

В класификацията на народната проза легендите са може би най-интересния дял, защото подчертават особенностите на българския гений при сравнителния подход с европейската и източната фолклорни традиции. В случая ние се интересуваме не само от общите мигриращи мотиви в целия ареал от Изток към Запад, а и от спецефичното, породено от една страна от симбиозата между източно и европейско в българския генезис, от друга - от срещата между разнообразни културни влияния на Балканския полуостров, където се създава последната българска държава, от трета - ролята на християнството, което воюва с езическия светоглед, но и се адаптира към него.

Независимо от съдържанието на легендите, дали се занимават със сътворението на света, на човека, на животните и растенията, в основата си те съдържат дуалистично космогонично възприятие, което ги отличава съществено от еврейско-християнските представи, утвърдени в Библията. Възприемайки библейските сюжети и персонажи "за сведение", българските легенди ги насищат със спецефичен философски дух, включително с актуални и социални проблеми. Любопитен момент е, че нашите легенди за сътворението по брой превъзхождат чуждите народни разкази, което означава, че старите българи са се опитвали да стигнат до същността на Битието, да си обяснят световното устройство по-достъпно, по-широко и разнообразно, отколкото предлагат религиозните текстове. Но има и друго. Простонародните уж легенди съдържат в себе си отглас от далечни знания за Вселената и Земята, "преведени" на езика на обикновения човек. Разглеждани откъм идейната страна, легендите застъпват едно основно религиозно-философско гледище - две творчески начала: Бог и Дявол участват в сътворението на света и в съдбата на човечеството, като се намират помежду си ту в приятелско, ту във враждебно отношение, но все пак при надмощие на доброто начало - Бог. Другояче казано, в легендите се прокарва гледището на умерен дуализъм, при който злото играе подчинена роля. Този факт се открива даже в малки епизоди от рода на този, описващ произхода на вълка от дявола.

Поради голямото им културно-историческо значение, основен въпрос при легендите е дали те са самобитно, домашно творчество, или са привнесени от другаде. В науката е добре известно, че дуализмът не е бил характерен за източните славяни. Достатъчно е да посочим най-старото и класическо свидетелство у Прокопий (VI век ) за вярата на долнодунавските славяни: "Славяните признават един Бог, творец на мълнията, единствен властител на всички неща, комуто принасят в жертва бикове и всякакви други оброци". В този смисъл, вярата на сляваните е по-скоро монотеистично-йерархична., като заедно с основния Бог те почитали и божества, олицетворяващи природните стихии и явления. Така че не е основателно да търсим зачатъците на дуалистичните български легенди за сътворението на света в славянската митология.

На свой ред, другият основен клон при изграждането на българската народност - прабългарите, също е монотеистичен. Наистина, някои средновековни автори като Ал-Бакри и Псевдо-Масуди твърдят, че българите изповядвали религията на магите, т.е. на Зороастър, която е дуалистична. Според акад. Йордан Иванов обаче, подобни твърдения не бива да се възприемат буквално, тъй като арабските писатели поставяли в категорията на дуалистите магически езичници.

Основната идея на българските легенди е изразена в две посоки: Земята е била създадена от шепа пръст, взета от морското дъно. Бог и Дяволът си сътрудничат при създаването на света, а после враждуват помежду си. Паралелни на тези схващания откриваме във фолклора на много народи, особено при славянските и тюркските племена. У западноевропейските народи тези мотиви почти не са познати. На науката са известни само единични примери като този от Бретан, Франция: Бог създал Земята, а Дяволът, за да я потопи, създал водата. В обширния район между Балтийско, Адриатическо море и Алтай, чак до североизточните крайща на Азия съществуват три огнища на дуалистични легенди: българско, руско и тюркско. Извън споменатата област, подобни мотиви откриваме и в Югозападна Азия - Месопотамия, в Армения и Грузия. Друг район на дуалистични легенди, разказвани от индианците, е Северна Америка. В Южна Америка такива разкази обаче не съществуват.

Между европейските и азиатски дуалистични легенди се забелязва голяма прилика както в схемата и фабулата, така и в повечето от епизодите и подробностите. Тази прилика според някои автори изключва предположенито за самобитен произход на легендите. Според тях, те произхождат от едно огнище, откъдето са се разпръснали на огромна територия. В изследванията си проф. Михаил Драгоманов още в края на миналия век твърди, че родината на легендата за произхода на Земята от морска тиня е Халдея и отчасти Индия. Халдейските представи, смесени с дуализма на Иран, дали живот на дуялистичната легенда за създаването на света от подводна материя. Преработена от гностици и особено от манихеи в първите векове след Христа, тази легенда била пренесена от една страна сред тюркските племена в Азия у славяните, а от друга - в Месопотамия, Армения и Грузия. Това пренасяне станало по устен път, а не под влияние на писани произведения , защото в устните славянски и тюркски легенди за сътворението се съдържат по-старинни елементи, отколкото в апокрифите. Имайки предвид двата основни елемента - изваждането на Земята от водната стихия и враждата между двамата творци-демиурзи, Драгоманов посочва древния Иран за разпространител на втория елемент на мита, докато за океанския мотив набира аргументи в халдейската космогонична представа за изваждането на земята от водата. Тази представа лежи и в основата на Битието в библейската история, където се казва: "Земята беше неустроена и невидима, върху бездната имаше тъмнина и Дух Божи се насеше над водите… И Бог рече: да се събере в едно водата, която е под небето, та да се яви сушата…И Бог нарече сушата земя" (Бит.1,2-10). Остава да се изясни как става по-нататъшната преработка на легендата в гностично-манихейските и отчасти християнски среди, за да се пръсне впоследствие чрез дуалистичните секти и богомилството в Азия и Европа.

Някои по-нови изследователи като руския учен Золотарев откриват зачатъци на дуалистичната версия в самата организация на древните общества и виждат като нейно отражение митът за близнаците-богове. Вярно е, че митът за близнаците е разпространен сред племена и народи по цялото земно кълбо, но някои от детайлите са достояние само на определен кръг народи, свързани по кръв. Освен това, митът за сътворението, какъвто го намираме в нашите легенди, не се покрива нито с една от познатите дуалистични религии. При това българските версии лансират умерен дуализъм, а не краен както в иранската митология /вечната и равностойна борба между двете начала - Доброто и Злото/ и в манихейството. Митът за близнаците си схожда с тази версия, т.е. с братските отношения между творците демиурзи, със сътрудничеството на равноправна основа между тях. Така че за нас в момента не е от голямо значение дали дуалистичната версия има едно или няколко първоначални средища. По-важното е, че вариантът, който срещаме в българските легенди е чувствително изменен и с пълно основание може да претендира за оригиналност. Що се отнася до детайлите, възможно е например мотивът за гмуркането във водата и изваждането на пръстта да е възникнал първоначално в Азия, в средата на тюркските племена и да е попаднал сред славяните и на Балканския полуостров по време на Великото преселение на народите. Негов носител изглежда са прабългарите. В коледните песни на гребенците - населението между Русе и Силистра, което е местно, старо - се пее за син галунчец /врана/, която изважда от морето мраморен камък. Образът на враната-творец сигурно отвежда към Азия. Допълващите фрагменти в легендите обаче не променят главния факт, че в съдържателно отношение и по-точно като философия и дух те са домашно градиво, което насища една иначе универсална конструкция.

Христина Владимирова
 
Февруари 2001,Торонто