Честит 3-ти Март!

Трети март е една от проблемните дати в новата българска история. Проблемна заради повърхностно-емоционалното й възприемане като единичен акт, откъснат от предшестващите я събития. Или пък в ролята й на отдушник на традиционните български комплекси и виновница едва ли не и за днешните ни проблеми.

Как ще се възприема и тълкува една историческа дата зависи от зрелостта на съответната нация. Оттук и разминаването в оценките на българи и чужденци изобщо за мястото и ролята на българите в Европейския Югоизток в наши дни. Равнището зрелост се определя от ядрото познания и мъдрост, което остава под обемните люспи на историческата и времева конюнктура, на противоборствата между фили и фоби, на елементарния национализъм и сиромахомилските вопли и тежнения към Великите сили.

3-ти март в комплект с 1-ви юли - деня на Берлинския договор, е концентриран израз на спецификата на Българското Възраждане, на ситуацията на Балканите и в Османската империя и на отношенията на европейската политика към тези процеси. Да се разкъсат двете части означава да се подхожда избирателно към историята, да се придават на една или друга ситуация глобални параметри, да се взема желаното за действително.

След Берлинския договор новообразуваното Княжество получи по-голяма територия от тази, върху която избухна Априлското въстание и по-малка от тази, извоювана в борбата за църковна независимост. Берлинският договор разкъса Санстефанска България на пет части, като Македония, Беломорска Тракия и по-голямата част от Одринска Тракия останаха извън пределите на Отечеството. С което историята сякаш показа, че етническата самоидентификация не е достатъчна, а трябва воля за национално освобождение.

3-ти март възкреси усещането на българина като част от една национална общност и укрепи самочувствието му. Индивидуалните амбиции на личността, предявявани в областта на икономиката и търговията, в полето на просветата и културата, се сляха с амбициите на цялата нация, която формулира по-нататъшните си цели - освобождаване и обединяване на всички територии, населени с българи, духовен контакт с всички сънародници, принудени да напуснат по ред причини родната земя.

Участието на България в Балканската и Първата световна война беше израз на осъзнатия стремеж на българската нация да завърши цикъла, започнал с Възраждането и въплътен в 3-ти март - да възстанови държавата като икономически и културен фактор на Балканите, да свърже отново прекъснатите исторически традиции и обмен с останалата част на Европа, да върне българския народ в лоното на европейската цивилизация като неин основоположник и строител.

Днес, век по-късно, след поредния цикъл на исторически метаморфози, пред българската нация стоят сходни задачи. Затова за нас 3-ти март не е само историческа дата, останала в миналото, а символ на надежди, които очакват сбъдване през новия век.

Христина Владимирова
 
Март 2001,Торонто